Мустафа, който намери Йозер да плаче на гробище го води в къщата, където живее майка му.
Севилай излиза от една от стайте, а Мустафа ѝ казва, че баща му ще остане за малко. Севилай пита Йозер, дали смята да се върне в имението. Йозер казва, че е щял да отиде в извънградската им къща, но Мустафа не го пуснал. Мустафа пояснява, че баща му не изглежда добре, затова не трябва да остава сам и го довел тук, но също така докато двамата са на едно място, иска да реши проблема между тях.
-За какъв проблем, говориш Мустафа? – пита Севилай.
-Не мислете повече да се събирате! Щастието не може да бъде изградено върху толкова много нещастие! Не може след този срам! – казва Мустафа.
-Йозер, ти също ли така мислиш? – пита Севилай.
Йозер е съгласен със сина си.
-Бракът на баща ти отдавна се е разпадна! Няма нужда да правиш от това причина! Ти така говориш, заради Дерия, за да не се сблъскваме със семейството ѝ! – казва Севилай.
-Дерия, Дерия… ти постоянно говориш за нея! Какво искаш от Дерия? – пита Мустафа. -Това не е твой проблем, а мой! Това по никакъв начин не е свързано с Дерия! Аз отидох в къщата на татко с добри намерения, а ти започна там война! Ти не искаше да бъдеш там с мен…
-Мустафа, майка ти дойде, за да бъде с теб, тя нямаше други намерения! – казва Йозер.
-Мама, не се интересува от мен, татко! Тя се интересува от теб! Тя дойде там и всичко обърка, защото иска да си отмъсти на г-жа Рючхан!
Йозер моли сина си да приключат темата и да не притиска майка си. Мустафа моли майка си, да престане да се излага и да наранява хората! И ядосан напуска къщата.
Йозер казва на Севилай, че не може така да продължават и да разкажат на Мустафа за болестта ѝ. Севилай е против да кажат на сина им.
