Яман е при Зия в болницата и го моли да си спомни деня, в който е починала Кевсер. Зия го пита, ако си спомни, дали това ще промени нещо. Яман му отговаря, че това е много важно за него и го моли спокойно да помисли, какво се е случило в онзи ден и го пита, дали Икбал в този ден и момент е била там. Притеснен Зия му отговоря, че не може да си спомни, кой е бил там.
-Моля те, спомни си, дали Икбал е могла да убие Кевсер?
-Не, не… никой не е убивал Кевсер! Кевсер си отиде, Икбал също, а аз останах, Яман! Виждаш ли, аз останах сам, те си тръгнаха! – започва да нервничи Зия. -Виждаш ли, аз съм тук! – Яман хваща брат си ръката, за да го успокой. -Яман, аз ли съм направил това? – пита притеснен Зия, а Яман отново го моли до се успокой и да помисли спокойно. -Икбал беше ли там? Тя ли блъсна Кевсер, защото не я обича?
Зия си спомня как е видял Икбал да блъска Кевсер. След това всичко отново се обърква в главата му и той признава на Яман, че не знае, дали Икбал е блъснала Кевсер или той. След това се ядосва, как може той да е блъснал Кевсер, като той я е обичал. Яман моли Зия да се успокой.
Преди да си тръгне, Яман моли Зия, ако нещо си спомни веднага да му се обади.
Яман говори с лекуващата лекарка на Зия и тя му препоръчва, че ако иска брат му да се възстанови по-бързо и да си спомни, ще е хубаво Зия да се прибере вкъщи. Тя му предлага да го изпишат след няколко дни. Разговорът им е прекъснат от Дженгер, който съобщава на Яман, че Сехер и Юсуф са отишли в парка.
Яман казва на лекарката, че трябва да върви, но ще ѝ се обади, за да довършат разговора си.
