Действието се пренася в конака на Ширхан. Вилдан казва на Йомер, че след малко тръгва за школата. Йомер ѝ казва, че и той ще излезе, защото с Дефне ще ходят в Халфети. Йомер признава на майка си, че вече не се разстройва, че не си спомня Дефне, защото иска да я опознае и обикне отново.
-Мамо, възможно ли е, да се влюбиш в един и същи човек втори път?
-Разбира се! В това няма нищо странно, защото ти обичаш Дефне със сърцето си и сега не е странно, че чувстваш същото в сърцето си! Това е любовта! Човек обича първо със сърцето си, а след това с главата си.
-Дори паметта да изчезне, любовта ще остане в сърцето, това ли искаш да ми кажеш?
-Твоят разум си е на мястото, синко, а да забравиш е друго!
-И аромата на мама не се забравя?! – казва Йомер с усмивка и прегръща майка си. Вилдан се разплаква от щастие.
В този момент при тях влиза Зюмрют. Тя казва, че може един ден и нея Йомер така да я прегърне. Йомер казва на баба си, че още сега ще я прегърне. Йомер прегръща баба си, а след това казва, че има прекрасно семейство, като прегръща едновременно майка си и баба си.
Действието прескача Вилдан е в школата и разказва на Халил как Йомер я е прегърнал, а тя си е помислила, че той най-накрая всичко ще си спомни, но нищо не е станало. Халил ѝ казва да не губи надежда, защото един ден и това ще стане. Идва едно момче, което, казва на Халил, че един мъж го чака пред школа, за да поговорят.
