Действието се пренася в участъка. Дуйгу пита Метин какво е състоянието на Яман Къръмлъ и Сехер. Метин ѝ отговаря, че Сехер е добре, а Къръмлъ е бил прострелян, но след малко ще дойдат в участъка, за да дадат показания.
В този момент в участъка пристига Сехер придружена от Яман. Фърат притеснен посреща Сехер и ѝ казва, че се е притеснил за нея като е разбрал какво е станало, но Слава на Бога, тя е добре. Фърат добавя, че негодника, който е стрелял по нея е арестуван. Фърат поглежда към Яман и го обвинява, че за всичко е той виновен. Яман го подминава. Сехер моли Фърат да се успокой, като му казва, че Яман ѝ е спасил живота като е застанал пред куршумите. Фърат изглежда изненадан от чутото.
Действието прескача. Сехер и Яман са в стаята, където дават показания за станалото. Фърат също е там. Един от полицаите записва показанията им.
„Аз се обърнах с гръб и си тръгнах…“ – повтаря полицая казаното от Сехер.
-А, след това? – пита полицая. Сехер поглежда Яман и казва: -А, след това… след това той застана пред мен! Спаси ме!
-Това е съпругът ви, нали? – пита полицая.
-Да, съпруг!
В този момент влиза Метин и съобщава, че задържаният си е признал вината и се обръща към Яман: -Добре, че си успял, Къръмлъ, защото неговата цел не си бил ти, а г-жа Сехер!
-Какво? – Сехер е шокирана от чутото.
-Той е получил заповед да стреля право в сърцето ви, а и са ви следили! – обяснява Метин.
Сехер виновно поглежда към Яман и свежда глава заради срама, който изпитва. Тя разбира, че Яман ѝ е казал истината, а не както тя си мислеше, че си е измислил, за да я задържи вкъщи.
