Тюркян излиза, а след малко пристига Несрин. Сомер ѝ отваря вратата.
-Ти, какво правиш тук? – пита ядосана Несрин.
-Това не е ли къщата на Тюркян, майко Несрин, дойдох при нея.
-Тюркян, Тюркян! – крещи Несрин.
-Няма я, отиде на работа – отвръща Сомер.
Несрин го пита, защо продължава да притеснява дъщеря ѝ и защо непрекъснато е при Тюркян. Сомер я уверява, че не притеснява Тюркян, защото тя е щастлива с него. Ядосана Несрин му отвръща, че въобще не е спокойна, защото или той, или майка му, не оставят Тюркян на спокойствие.
-Тюркян е моя съпруга и аз мисля за спокойствието ѝ повече от вас, затова не може да ми говорите така!
-Идваш при нея, за да я объркаш и заведеш отново в онзи ад! Така и не се разведохте, това искаше, нали? – крещи Несрин.
Сомер уверено казва, че ще остане близо да жена си, а тя не може да им се бърка, защото той обича Тюркян.
-Ако я обичаш, да беше я оставил! Ти я задушаваш, Сомер! Тюркян не може да диша! Нямаш ли милост?
Сомер отговаря, че Тюркян няма нужда от неговата милост и ничия друга. Той заявява в очите на Несрин, че това което ги свързва с Тюркян е тяхната обич и любов, затова няма да се разделят!
-Тюркян, взе решение, дело ще има! След това ще видим какъв повод ще си намериш, за да дойдеш тук!
-Майко Несрин, ние ще имаме дете, не забравяйте това!
-Ти ме заплаши с това дете, каза ли на Тюркян? Хайде кажи ѝ и ще видиш колко бързо ще се разведете! Не си вярвай толкова, Сомер Корман!
-А вие не прекалявайте, защото ще ви отделя не само от внучето ви, но и от дъщеря ви, г-жо Несрин! Ще загубите и двамата! – Несрин си тръгва. -Между другото ще бъде момче, ако ви интересува! – провиква се след нея Сомер.
На улицата Несрин се обажда на Тюркян и я пита какво прави Сомер в дома ѝ и иска от нея да го изгони.
-Сомер дойде и го приех, не искам да си тръгва, толкова е просто! Не ме притискай повече, майко!
