-А какво ще стане ако отида? Ако се разведем, какво ще направиш… ще вземеш детето ли? Ще ме заплашваш с това ли?
-Що за глупости говориш? – пита Сомер, който не разбира какво става.
-Не, аз не говоря глупости! Ти ме попита, а аз ти отговарям! Аз ще се разведа с теб! Край! И ти нищо няма да ми направиш! Ти няма да ми вземеш детето! – заявява Тюркян.
-Ти май си се побъркала, аз не искам да говоря сега с теб! – казва Сомер и тръгва да излиза.
-Да, аз съм се побъркала! Аз отворих сърцето си и се побърках! – казва през сълзи Тюркян. -Побърках се от своята човечност и добро отношение, и вие всички заедно ме побъркахте! – крещи Тюркян. -Заради вас се побърках!
-Добре, Тюркян, разбрах, ти не си се побъркала, но сега не иска м да говора с теб! – Сомер отива в кухнята. Тюркян отива при него.
-Сомер, моля те, върви си! Напусни дома ми!
Сомер заявява, че никъде няма да ходи и ѝ признава, че знае какво е преживяла тя в тази къща, че всичко знае. Той е тук, за да я защити. Тюркян му отговаря, че не се нуждае от неговата помощ.
-Да, кой си аз за теб?! Какво ще направиш, ще се обадиш на Мустафа и ще го помолиш за помощ ли?
-Да, аз нямам нужда от теб, защото ти нямам доверие! – отсича Тюркян.
Сомер е много обиден от думите на Тюркян.
-Ти ми даде надежда и мечти, за да ми отмъстиш, така ли? – пита ядосан Сомер. -Аз те ненавиждам и не искам да те видя никога повече! – Сомер ударя с юмрук в стената и напуска къщата на Тюркян.
