В същото време Зия придружен от Недим се връща в имението. Пристигането му прави и Сехер, и Юсуф много щастливи. Сехер придружава Зия до стаята, за да може да си почине, но Зия е замислен за помена, който се прави за Кевсер.
Останал сам в стаята си Зия се заставя да си спомни за деня, в който Кевсер е починала, защото до този момент си спомня само деня, в който е подарил цветя на Кевсер и тя щастлива ги е приела.
Зия си спомня в детайли деня, в който Кевсер е починала.
-Валеше дъжд, духаше вятър… Аз тръгнах да видя цветята на терасата… Някой крещеше… Кой крещеше? Кевсер викаше… това беше нейният глас… – спомня си Зия, а след това действието се връща назад и Зия вижда, как Икбал блъска Кевсер през парапета на стълбите… Икбал вижда, че Зия е станал свидетел на това което е направила с Кевсер. Тя веднага отива при Зия, а той я обвинява, че я е видял какво е направила.
Икбал го заплашва, че ако каже на Яман, че тя е направила това с Кевсер, Яман ще я изгони от имението и той ще остане сам…
Действието се връща с настоящето.
-Икбал е направила това! Икбал е убила Кевсер! Икбал го е направила, а не аз! – повтаря радостен Зия. -Трябва да кажа на Яман, той трябва да знае, че аз не съм убиец!
Зия се обажда на брат си, но Яман не му вдига, защото си е забравил телефона в имението.
