Действието прескача. Неслихан облича бяла рокля и се гримира. Пойраз се обажда на Неслихан и ѝ напомня, че днес им е насрочена церемония. Неслихан уверява, че е почти готова.
Еда, която не може да гледа как Атила страда, отива при Неслихан.
Неслихан, чувайки звънеца на вратата, решава, че Пойраз е пристигнал, и вземайки куфар, отваря вратата.
Еда стои на прага на вратата:
– Не виждаш ли колко е зле брат ми?
– Еда, кажи ми, какво искаш от мен? Защо брат ти не е добре.
– И питаш? Първо се държиш така, все едно искаш брат ми да се влюби, а после…. Браво!
– За какво говориш?
– Ти чу всичко. Но ти си права, разбира се. В края на краищата коя си ти и кой е моят брат? Какъв е вкусът на парите?
– Слушай, искам да ме разбереш точно сега. Имам много проблеми и трябва да се справя с тях. За какви пари говориш? Атила и аз сме просто приятели.
– М-м-м. Тогава защо брат ми призна на майка ни, че те обича?
– Атила не ми е казал нищо. – Неслихан хвърля объркан поглед към вратата на Атила.
– Добре, той не… но ти напълно сляпа ли си? Казах това, което исках да кажа. Само не казвай на Атила за нашия разговор. Не ни скарвай. Омъжи се за когото искаш, но стой далеч от брат ми. Стига! – Еда се прибира у дома.
