Сехер отива в стаята си и изпраща снимките на Фърат и му казва да направи каквото трябва, за да я отърве от Яман.
-Всичко свърши! Ти повече няма да ни караш да страдаме!
Зия влиза при Яман, а Яман е изненадан, че брат му се е прибрал.
-Яман, ти какво, моята вина ли си взел? Затова ли Сехер ти я ядосана? Но, ти не си виновен! Ние нищо не сме направили!
-Какво искаш да кажеш, батко?
-Яман, аз…Яман аз си спомних! Аз видях как Икбал блъска Кевсер…. Икбал, а не аз… Икбал го е направила, Яман! Аз си спомних всичко! Брат ти не е убиец, Яман!
Яман пита Зия, дали не му се е привидяло или пък да го е сънувал. Зия му отговаря, че е видял как Икбал е блъснала Кевсер… и други неща е чул. Яман го моли да му разкаже. Зия казва, че първо Кевесер е казала, че всичко ще разкаже на Яман, а Икбал е отвърнала на Кевсер, че никой няма да ѝ повярва, а Кевсер отговорила, че това ще го реши Яман, а след това…
-Кевсер е искала да ми разкаже за клеветата, която Икбал и е измислила! – досеща се Яман. -А, за да не се разкрие истината Икбал я е блъснала и гледайки ме в лицето си е продължила спокойно да живее! Каква гадина, а на мен ми каза, че е било нещастен случай!
Зия казва на брат си, че Икбал и на него така е казала, да си мълчи, защото това е нещастен случай. Но, той е искал да му разкаже. Излязъл е от имението и дълго време е вървял…
Яман успокоява Зия, че всичко ще се оправи, че е невинен и благодарение на него истината ще се разкрие и всичко ще бъде като преди!
