Сехер влиза в къщата и си мисли, че всичко е свършили и сега, и тя, и Юсуф са свободни. А, убиецът никога няма да се докосне до този, който ѝ е останал в наследство от сестра ѝ. Сехер е уверена, че Яман няма да се върне никога в имението.
В този момент по стълбите слиза Юсуф с рисунка, която показва на леля си като ѝ обяснява, че е нарисувал всички обители на имението и всички са щастливи. Юсуф тръгва да го покаже на чичо си, като си мисли, че той е все още в градината.
Виждайки, че масата в градината е празна, тъжен Юсуф пита леля си, къде са всички, къде е неговият чичо.
-Чичо ти излезе! – казва Сехер.
-На работа ли? – пита Юсуф.-Тогава ще ходя да покажа рисунката си на чичо Зия. Той на терасата ли е? – Юсуф не чака отговори и тичайки тръгва към терасата.
Неслихан пита Сехер, къде наистина са отишли всички. Сехер моли Неслихан да не оставя Юсуф сам, тя по-късно ще дойде при тях.
„Аз знам, че ти много ще се разстроиш, но това е най-правилното решение“, мисли си Сехер. „Дори сега да не ме разбираш, като пораснеш ще ме разбереш!“
Сехер се сеща, че е забравила да се сбогува с Яман.
