Действието прескача във вечерта. Някой отваря вратата на имението, виждаме сянката му, той тръгва към къщата, като стъпките му отчетливо отекват в притихналата нощ. Няма как да не се досетим, че това може да бъде само Яман.
Действието се пренася в стаята на Сехер, която продължава да върви напред-назад неспокойна, а след това сяда и се опитва да се успокой като взема да чете. Но, разбирайки, че не може да се съсредоточи, оставя книгата. Тогава вратата се отваря и при нея идва Юсуф.
-Защо не спиш миличък?
-Аз се наспах, ще чакам чичо и след това ще поиграя с него. Защо, чичо все още не се е върнал?
В този момент входната врата на къщата се отваря. Яман с уверени стъпки се качва по-стълбите.
Действието се връща при Сехер и Юсуф.
-Или има работа? – продължава с въпросите към леля си Юсуф. -Вие сте скарани, затова не знаеш къде е, затова ще отида да попитам чичо Дженгер!
Сехер спира племенника си с думите: -Няма нужда да питаш напразно!
-Защо? Какво се е случило, лельо? Искаш да ми кажеш ли нещо?
-Да, миличък, аз трябва да ти кажа нещо!
-Какво?
-Чичо ти… – Сехер чува стъпките в салона.
-Лельо, какво искаш да ми кажеш?
В този момент Яман влиза в стаята на Сехер.
-Ти… – шокирана е Сехер виждайки Яман.
-Чичо, чичо се върна – крещи радостен Юсуф и тича към чичо си.
