Действието прескача. Джумали, Вилдан и Зюмрют се прибират вкъщи.
-Какъв беше тази прибързан годеж, Джумали? Нито обичай, нито традиции, Джумали!
-Какво да правим, тя беше болна?!
-Да беше оздравяла, а и ние щяхме да се подготвим! Но, вие правите всичко, което си наумите!
Пристигат Халил и Йомер. Халил им пожелава лека нощ и си отива в стаята. Йомер казва, че и отива в стаята си. Джумали поглежда изненадан Халил и казва на Вилдан, че Халил няма настроение. Вилдан отговаря, че нищо не знае и отива в стаята си.
Джумали отива при Халил.
-Ти се сгоди за Мелек, до щастието ви още малко остана, за какво мислиш сега? Какво става с теб, Халил?
-Татко, защо правите това, без да ни питате?
-Искахме да ви зарадваме, какво лошо има в това?
-Мелек, току-що излезе от болницата, още е слаба!
-Синко, Мелек не носеше тухли и на крака не ѝ дадохме да стои! Само отпразнувахме годежа ви! Това е всичко! Мелек, която все още не се възстановила, не се оплаква, а какво става с тебе, Халил?!
Халил без да каже нищо излиза.
