Сейран и Кязим пристигат в имението, за да отведат Суна, но тя отказва да си тръгне. Пред очите на баща си и сестра си тя хваща ръката на съпруга си – същата ръка, която той някога е вдигнал срещу нея. Кязим е обиден и казва на Суна, че сега счита Сейран за своя единствена дъщеря, след което си тръгва със Сейран. Кая се извинява на Суна за действията си.
Ферит следва Сейран навън и открива, че тя е сгодена за Акин. Вбесен, той напада Кязим и започва да го души. След това насилствено отвежда Сейран обратно в имението, заключва вратата и заявява, че тя не може да напусне без неговото разрешение. Въпреки възраженията на дядо си, Ферит остава непреклонен. Сейран се кара на Ферит за действията му и го обвинява, че е загубил разсъдъка си.
Сейран се пита дали Ферит осъзнава сериозността на стореното. Той признава, че се чувства сякаш е полудял. Той подчертава, че Сейран все още е негова съпруга, и той се ядосва при мисълта, че тя е с друг мъж. Той изразява недоумението си до ставащото. Сейран го контрира, като му напомня, че той я е поканил на вечеря, за да подпишат документите за развод, и че вече са предприели стъпки с адвокати, за да се разделят законно.
