Дефне и Йомер се срещат в парка. Йомер е направил кафе и ѝ налива. Дефне отпива от него и казва, че е точно такова, каквото тя обича. Йомер я пита, не е ли същото кафе, с което тя го е почерпила, когато нищо не си спомнял. Дефне отвръща, че толкова неща са преживели двамата, че само метеорит ако падне, може да ги раздели.
-Метеорит ли? – смее се Йомер. -Мисля, че баба няма да се предаде и в тази ситуация, ще опита да ме накара да се влюбя и в него.
-Не говори така, Йомер, тя много те обича!
-Да, обича ме и теб ще обикне, друг изход няма! Но, мисля, че повече няма да се инати. На годежа на чичо и майка ти дойде все едно е някаква шега.
-Аз също съм изненадана, дори и против нашия годеж, нищо не каза! Но, майка ти много се разстрой, докато ти не си спомняше нищо.
-Така е, дори иска да се преместим, за да ме спаси, за да не ме притиска баба!
-Тя е права, какво друго да направи?
-Да, права е! Но, не знам, ще бъде трудно да си тръгна. Конакът е моето гнездо, цялото ми детство, спомени са там! Студените стени на новия дом, другата гледка от прозореца, ще бъде сложно! Но, не искам да притеснявам мама!
-Ние в Германия много домове сменихме, затова мога с лекота да говоря за това.
-Дефне, ние скоро ще се оженим, ако искаш да се преместим, аз ще те разбера!
-Не, няма да оставим майка ти сама. Но, разбира се не знам, може пък тя да иска да остане сама.
-За мен ще бъде много хубаво да живея заедно с девета си любими жени. Но, независимо, че е моя майка на теб може да ти бъде сложно да живееш с нея.
-Нищо подобно, но ако се обединим с мама Вилдан на теб ще ти бъде трудно!
Йомер и Дефне отиват в школата, където Гюлшат им съобщава, че се връща в селото си.
