Действието се пренася в къщата на Мине. Сомер храни Кираз и си спомня, как вчера Тюркян я хранеше. В този момент му се обажда майка му, но той е толкова отнесен, че Мине трябва да му каже, че телефонът му звъни.
Рючхан казва на Сомер, че трябва да отиде и помогне на Айла и Ирфан с покупките за сватбата, защото такива са традициите.
-Мамо, отиди ти! Сигурно Тюркян ще бъде с Айла, не иска да я виждам.
-Но, синко, вие така или иначе ще трябва да се виждате с нея в компанията.
-Мамо, утре е делото, не искам да я срещам!
-Така ли? Аз не мога да отида, защото ще дойде адвоката за прехвърлянето на акциите. Но, ти не можеш да откажеш на младежите! Ти им обеща! Но, добре, както искаш! – казва Рючхан и затваря.
Сомер казва на Мине, че излиза, а Мине застава до него и му казва, че винаги ще бъде тук, когато има нужда от нея. С Кираз никога няма да го оставят и да му обърнат гръб! Тя допълва, че е разбрала, че утре е делото за развода му, затова може тази вечер да не идва при нея, защото има нужда да остане сам.
-Послушай сърцето си, то ще ти покаже мястото, къде искаш да бъдеш! Каквото и да стане, каквото и решение да вземеш, аз ще го приема! Не забравяй, че вратата ми е винаги отворена за теб! Искам да те видя, че си щастлив, независимо, дали ще си с мен или не!
Сомер кима с глава и излиза.
