Действието продължава от предния епизод. Тюркян и Сомер са все още в ресторанта. Тюркян развълнувана му разказва за тяхната първа среща, как са ѝ треперили краката, защото това е била първата ѝ среща с мъж и много се е вълнувала. Тюркян пита Сомер, как той тогава се е чувствал, дали е бил развълнуван. Сомер отрича, а Тюркян му казва, че той също е застинал на място като я е видял. Тюркян му показва как е изглеждал Сомер на първата им среща. Двамата се смеят.
-Да, аз бях изненадан, защото ти беше много красива! – признава Сомер.
-Ти не очакваше да бъда толкова красива, нали?
Сомер се смее и ѝ казва, че точно така е казала и майка му. Тюркян моли Сомер да прекратят темата, защото се срамува. Сомер се обитава да си спомни какво е казала Тюркян тогава.
-Много е важно, къде ще те отведат думите, г-н Сомер! Защото те показват мястото, където ще отидеш! – припомня му Тюркян и казва, че май се е напила без да пие нищо, защото главата ѝ се е завъртяла.
– Наясно съм с това.! – отвръща Сомер. -Защо сме такива? Защо обръщаме гръб на света?
-Да ние сме два пътника, които са изгубили пътя си…
Настава неловко мълчание между двамата. Тюркян казва, че е време да се прибира. Тя става, но ѝ се завива свят. Сомер нежно я хваща и я пита, дали е добре.
-Добре съм, не е нужно да ме държиш!
-Аз ще те закарам до вкъщи!
Тюркян не се противи и се качва в колата на Сомер. Сомер притеснен я пита, дали е добре, а тя му отговаря, че главата я боли малко.
Тюркян моли Сомер да спре край брега на морето и слиза от колата като се залива от плач. Сомер я наблюдава от автомобила си… Той не е в по-добро състояние от Тюркян.
