Междувременно Сехер се отдалечава от имението. Тя се оглежда и спира. Отваря куфара и… Изненада! Юсуф!
-Ура, най-накрая лельо! Беше много неудобно! Повярваха ли ни лельо? – пита Юсуф.
-Разбира се, че ни повярваха! – отвръща Сехер.
Действието се връща назад, разбираме, че Сехер е убедила Юсуф да играят на една игра. Да го скрие в куфара, като му обяснява, че като деца много пъти са играели с майка му. Майка му я слагала в куфара, а след това излизала на улицата с куфара и така я е измъквала от дома им без да разбере дядо му, за да играят на вън с другите деца. Юсуф веднага се съгласява и ляга в куфара, а леля му го предупреждава, че не трябва да издава никакви звуци и ако долу тя говори с някой, той не трябва да се издава и го затваря вътре.
-Господи, моля те, помогни ни, да си тръгнем от имението без проблеми!
Действието се връща в настоящето. Юсуф казва на леля си, че сега вероятно го търсят в имението и много ще се зарадват, когато той се върне и моли леля си да се връщат, за да ги изненадат.
-Преди да се върнем трябва да отидем на още едно място.
-Къде?
-Изненада!
-И това ли ще бъде изненада?
-Ъхъ…
-Там където ще ходим ще дойде и чичо, нали?
-Разбира се, че и чичо ти ще дойде!
„Аз за първи път те лъжа, но съм принудена!“, мисли си Сехер.
