Мустафа чака Дерия пред университета. Тя не иска да говори с него, но Сердар я убеждава, че трябва да седнат и да се разберат.
-Мустафа, ти много ме обиди – казва Дерия.
-От компанията, ти само пари вземаш! – отвръща Мустафа. -Какво става! Без мен, искаш да започнеш нов живот ли?
-Аз си наех дом и заплатих за него аванс, поръчах и мебели. Проблеми ли има?
-Има! Защо не ме попита?!
-Защо да те питам, аз съм без покрив над главата! Ти попита ли ме, тръгна ли след мен? Аз ти повярвах, омъжих се за теб, знаейки какво ще стане, ако родителите ми разберат! Но, какво направи ти? Заради майка си, какво ли не ми причини! Аз не го очаквах от теб! Ти се оказа голяма грешка!
-Ти, съжаляваш ли?
-Не, защото знам, че ти не си същият Мустафа, който беше в дома на майка си, но ме е страх от това, което може да направи майка ти! Реакцията на родителите ми! Тогава ми вдъхна смелост, а сега ме е страх, че ще ме оставиш сама! Вместо да ме подкрепиш, ти застана на страната на майка си! Когато не беше при мен, майка ти се отнасяше с мен като с робиня, унижаваше мен и семейството ми. Не стигаше това, ами и ти поиска да се променя, Мустафа.
Мустафа обяснява, че заради майка си ѝ е казал така. Дерия го пита, а защо не е тръгнал с нея, когато тя си е тръгнала. Мустафа отговаря, че майка му е вдигнала кръвното. Дерия му отговаря, че жената добре знае как да си играе и се възползва от него. Мустафа иска от Дерия да уважа майка му. Дерия се вбесява и му заявява, че ако иска да бъдат заедно, то не трябва да я заставя да се вижда с майка му, защото тя не е като сестра си Дьонюш и няма да си мълчи.
Мустафа се интересува, къде си е наела дом, а тя му отговаря, че в най-скъпия квартал на Измир и ако иска, може да му го покаже, след като ѝ свършат лекциите.
