В същото време в конака на Карадаа Кадрие казва на Махмуд, че отива в болницата при близнаците си.
Нефизе и Махмуд опитват да я спрат, че няма ползва от това, че само ще се измъчва, а трябва да се погрижи за себе си, за да може да бъде силна и здрава, за да се грижи за децата си, когато ги изпишат от болницата. Излиза Мелек и казва на Кадрие, че тя много добре я разбира и влизат, за да си поговорят.
Мелек казва на Кадрие, че много добре я разбира, защото когато я оставили в болницата с Керем и Дефне до раждането им са оставали още два месеца, а лекарят ѝ съобщил, че раждането е започнало и ако не спрат контракциите до сутринта, децата няма да може да оживея. Тя се плачела и молела, децата ѝ да не се родят преди датата, сама в болницата и никой не е бил до нея, да ѝ държи ръката, да я успокой.
-Алпай, не е бил до теб? Оставил те е сама?
Мелек отговаря, че лекарят и медицинската сестра са ѝ били като семейство. А след това Дефне се родила здрава, а Керем преместили в кувьоз. Тя не е знаела какво да прави. Искала да остане с Дефне в болницата, но те не ѝ разрешили, а и Дефне е нямало на кой да остави, принудила се да остави Дефне на съседите, докато ходила в болницата при Керем. Така тя се разкъсвала между болницата и дома си, все едно сърцето ѝ се разделило на половина, но тя е трябвало да бъде силна заради дъщеря и заради сина си.
-Разбрах те, няма смисъл да ходя и да чакам в коридора, нали?
-Легни си, почини си, а рано сутринта ще отидем да ги накърмиш – предлага Мелек и двете с Кадрие се прегръщат.
