Действието прескача на сутринта. Дефне се събужда и вижда надписа, който Йомер ѝ е оставил на огледалото. „Добро утро, Дефне Ширхан!“
-И на теб, добро утро! – казва Дефне като се обръща към мястото на Йомер, но той вече е станал. Дефне го вика и тръгва да излаза, но вижда, че е по пижама и се връща да се преоблече.
Дефне слиза в двора на конака, поглежда в гостната, но никъде не може да открие Йомер. Прислугата ѝ казва, че Йомер е излязъл, Зюмрют е излязла рано на разходка, Вилдан в школата, а Джумали в Хана.
Тъжна Дефне се обажда на Йомер, а той се появява зад нея и ѝ предлага да приготви първата закуска в техния дом.
-Ще приготвя, но ти къде беше, аз така се изплаших! Всички рано сутрина са излезли!
-Да всички си имат работа.
-И леля Зюмрют, нали?
-Да, тя е излязла, за да не те вижда! Тя не иска да види лицето ти всяка сутрин, какво да се прави?
-Аз се опитвам да оправя отношенията си с нея… – казва тъжна Дефне, а Йомер се усмихва под мустак и казва, че се е пошегувал, защото баба му е излязла, не защото не иска да я вижда, а защото е такава традицията, те трябва да бъдат сами. Йомер ѝ предлага да закусят, а после ще правят тя каквото поиска.
-Даммм… Днес искам да се разхождам с теб по улицата и да се държим за ръце!
-Само това ли?
-Йомер, нима това е малко, да се държим за ръце без да се оправдаваме пред никой…
