Действието се пренася на терасата, където Сехер и Юсуф си говорят, а след малко при тях идва и Зия. Сехер отпраща Юсуф, защото иска да поговори с чичо му насаме.
Зия казва на Сехер, че заради него тя и Яман са загубили спокойствието си и ѝ казва, че Яман никога не е преставал да я обича и много му е било мъчно, че тя е страдала. Зия моли Сехер да прости на брат му, защото Яман няма да може да живее без нея.
Зия признава на Сехер, че в главата му всичко се е объркало и си е помислил, че той е убил сестра ѝ, но Яман е взел вината му и започва да се ядосва и да повтаря, че заради него, те са изгорели. Зия ядосан се ударя по главата като казва, че всичко е станало заради неговата глава.
Сехер го спира и се опитва да го успокой като му казва, че в нищо не е виновен, че и той е една от жертвите на Икбал, както и те двамата с Яман… Сехер му казва, че не му е обидена. Зия я пита, дали е обидена на Яман. Сехер мълчи… Юсуф се провиква, че е много жаден, а Сехер отговаря, че сега ще му донесе вода.
-Ти недей да се ядосваш, батко Зия! Ти не си виновен в нищо! – казва Сехер и отива да донесе вода на Юсуф.
