Действието се пренася в хотела в Измир, където се намират Сомер и Тюркян, но все още не са се срещнали и разбрали един за друг.
Сомер седи на басейна с чаша уиски в ръка. Момичетата, които минават покрай него го заглеждат, а той не им обръща внимание. В този момент му се обажда Тюркян, но той решава да не ѝ вдигне. Тюркян излиза и вижда Сомер при басейна. Тя застава пред него, като продължава да му звъни.
-Тюркян! – изненадан е Сомер да я види.
-Ти, няма ли да ми вдигнеш?
-Аз… Аз от теб няма ли да се отърва? – пита Сомер.
-Аз зададох същия въпрос, но не получих отговор. Когато ме чуеш ще се зарадваш, че не си се отървал от мен! Картал Кьоксал е тук, той е собственикът на хотела.
-Много хубава новина, но не се радвам за това, а за твоето присъствие, затова че си преминала целият този път, да бягаш след мен!
-Аз не тичам след теб! Аз се радвах, че съм избягала от теб, но ти отново си пред мен!
-Ти разби сърцето ми, защото аз не знаех, че си тук!
Тюркян му признава, че майка му я е изпратила тук, за да навлезе в работата, а и да си почине, но ако е знаела, че той е тук…. Сомер довърша изречението, че е нямало да дойде в тук, ако е знаела, че той е тук. Сомер ѝ признава, че под същия предлог го е изпратил баща му, но ако и той е знаел, че тя е тук, той също е нямало да дойде.
-Дам, ние с теб сме попаднали на планирано изложение – казва Сомер.
-Мисля, че няма да се предадат – добавя Тюркян и добавя, че ще го остави да си почива и тръгва да си ходи, но Сомер я спира и ѝ казва, че иска нещо да я попита:
-Ако не беше открила онези снимки, щеше ли да се върнеш вкъщи?
Тюркян мълчи, а Сомер ѝ казва, че за него е много важен отговора ѝ на този въпрос.
-Каква е разликата? – пита Тюркян.
