Джумали отива в школата при Халил.
-Г-н Халил, ние с теб си играем на котка и мишка от вчера, а и телефона си не вдигаш, затова реших да дойда! – казва Джумали.
Халил се оправдава, че е имал много работа.
-Ти на сватбата ми каза нещо, какво означава това?
-Какво татко?
-Ти каза, че радостта на Йомер ми е достатъчна – припомня Джумали. -Защо Халил?
Халил обяснява, че Мелек току-що са я изписали от болницата, а днес са били при лекаря и той ѝ е назначил радиотерапия. За Халил сега е важно Мелек да оздравее.
-И това ли е всичко? – пита ядосан Джумали. -Халил, ти когато се събираше да се ожениш за нея, тя имаше ли шанс да оздравее?
-Татко…
-Отговори ми на въпроса! – настоява Джумали. Халил отговаря, че не е имала.
-А, сега Слава на Бога ще се оправи, нали така?
-Така татко!
-Ти не ми ли каза, че ще се ожениш за нея, дори да ѝ остава да живее и ден? Нима не застанахте пред нас и не заявихте, че ще се жените? Какво се промени сега? Или ти си играеш с Мелек?
-Нима може, татко?
Джумали се ядосва и казва на сина си, че бракът означава да бъдеш до любимия си човек в болест и здраве. Но, когато той го попита за брака му с Мелек, веднага започва да се ядосва. Джумали пита, сина си, как ще погледне сега Сеит Али в очите си… и отново го пита, какъв му е проблема. Халил отговаря, че той няма проблем и се измъква от въпросите на баща си като му казва, че учениците го чакат.
