Действието се пренася в ресторанта, където вечерят Сомер и Тюркян. Тюркян се оплаква, че от два дни я боли корема и предлага на Сомер да се прибере в стаята си, за да си почине. Тя пита Сомер, дали в хотела може да се намери възглавница с топла вода. Сомер ѝ казва тя да се качи в стаята си, а той ще реши проблема.
Сомер намира за Тюркян топла възглавничка и сяда притеснен до нея, като я проверява, дали има температура. Той пипа краката ѝ и ѝ казва, че са ледени и предлага да ѝ обуе чорапи, но тя не иска. Сомер взема едно одеяло и загрижено я завива.
Тюркян не може да се сдържи и целува Сомер.
-Моля те да ми простиш! – казва Сомер.
-Не, аз те моля – отвръща Тюркян.
Сомер признава на Тюркян, че всичко е съсипал, че в деня, в който си е тръгнал от нея… е опетнил всичко, което е било между тях и сега се чувства ужасно. Тюркян се досеща, че Сомер ѝ е изневерил с Мине.
-Върви си! – казва ядосана Тюркян.
-Тюркян?!
-Върви си! – крещи тя.
Сомер си тръгва, като си мисли, че не заслужава никакво щастие, след това което е причинил на Тюркян.
