Действието се пренася в полицейския участък, където Дуйгу си събира нещата, защото е решила да напусне работата си, смятайки себе си за неспособна да заема тази позиция, докато не намери сестра си.
-Какво правиш, комисар Дуйгу? – пита Али.
-Подадох си молбата за напускане! – съобщава Дуйгу. -Аз не мога на себе си да помогна, как ще помагам на другите?
Али ѝ напомня колко хора е спасила по време на работата си. Дуйгу настоява, че няма значение колко хора е спасила, след като не е могла да намери сестра си. Тя е избрала тази професия, за да намери Ясемин, но не е успяла докато е била жива. Тя се срамува да погледне майка си в очите си…, защото толкова хора е успяла да спаси, но не ѝ сестра си.
-Ти, какво на половината път ли ще оставиш тази рабата, ами ако Ясемин е жива…
-Престани, стига си ми давал надежда! Ясемин е мъртва, затова вече нищо няма значение!
Вземайки кутията в ръце Дуйгу си тръгва, а Али тръгва след нея.
Али я настига и ѝ предлага да си взема отпуск за няколко дни, и след това да реши. Дуйгу благодари на Али за всичко, което е направил за нея и му се извинява, че е била понякога груба с него, но тя взела решение и това е всичко.
