В същото време Рючхан отива при Тюркян и ѝ казва, че за днес е свободна. Тюркян притеснена я пита, да не би да ѝ е ядосана. Рючхан ѝ отговаря, че вече са говорили за това и темата е закрита. Сега трябва да отиде до касата и да вземе парите, които ѝ се полагат за голямата сделка, а след това да отиде на шопинг, защото довечера имат важна работа.
-Каква работа? – пита Тюркян.
-Ще празнуваме рождения ти ден! – отговаря Рючхан. -Запазила съм маса за четирима!
Тюркян благодари на бившата си свекърва, но казва, че сега не е подходящото време за това. Рючхан я моли да не прави така и да не бъде сама на рождения си ден. Тюркян се хваща за корема и казва, че не е сама, а със сина си.
-Ти си като мен, аз също когато бях сама прегръщайки Сомер се държах за него! Той ми даваше сили! Ние с него толкова свещи духнахме, толко сълзи изтрихме… Тюркян, не го прави, не се измъчвай, дъще!
-Не се притеснявайте за мен, аз съм добре! – казва Тюркян като изтрива сълзите си.
В този момент влиза помощника на Картал и дава договора на Тюркян. Рючхан казва на Тюркян, че и тя трябва да ѝ направи договор. Тюркян казва, че иска да рабати само с нея и я моли да включи като пункт в договора, да няма работа със Сомер.
-Недей, дъще! Виж, вие със Сомер можете да имате все още общо бъдеще!
-Не, няма да има! – уверена е Тюркян.
-Виж, Тюркян, Мине те раздели със Сомер и ти причиняваше болка, но с това е приключено и при това завинаги! След това…
-А, за мен всичко приключи със Сомер! Аз не искам нищо повече да чувам за него!
-Първо ме чуй, дъще!
-Г-жо Рючхан, моля ви не настоявайте, моля ви!
Рючхан въздиша тежко и си тръгва.
