Неслихан сяда до дъщеря си и я моли да си спомни какво е казал Бату, преди да си легне. Нехир ѝ казва, че преди да си легне, Бату ѝ е казал, че му липсва майка му. Атила си спомня за съседната къща и предлага да я провери, като си мисли, че Бату може да си е помислил, че Неслихан все още живее там.
Кадир идва в къщата на Неслихан с подкрепление. Неслихан тича към къщата на Пойраз и чука на вратата. Вратата се отваря и на прага се появява Хандан. Неслихан, изгубила ума и дума, се оплаква, че синът ѝ е изчезнал, и пита дали не е дошъл при нея.
Хандан, наслаждавайки се на терзанията на Неслихан, я уверява, че децата ѝ нямат нищо общо с нея. Неслихан, хващайки се за главата, я моли да направят нещо, например да проверят камерите, защото е нощ, а Бату много се страхува от тъмното. Хандан се усмихва лукаво и си спомня как е завела детето в гъстата гора и му е казала, че точно тук пътищата им се разделят.
– Това е животът. Докато синът ми беше жив, не можех да си представя, че ще го погреба. Но се случват неща, за които не се замисляме. Оставих сина си в мрака. Между другото, подобно на вашия син, Пойраз много се страхуваше от тъмнината.
– Какво казвате? Какво? Синът ми е съвсем малък. Той е сам на улицата по средата на тъмното. Как можете да сравнявате моя син с вашия? Пойраз е бил възрастен, имало е инцидент, това няма нищо общо с моето дете. Какви са тези глупости. Знаете ли нещо. Ще проверя къщата.
Неслихан нахлува в къщата и проверява всяка стая. Хандан гледа с удоволствие как младата жена се тръшка и превива. Мурат идва в къщата на Хандан. Жената е възмутена, че Неслихан не я е уважила. Мурат се извинява и обяснява, че синът им е изчезнал.
Атила и Кадир влизат в къщата и молят Хандан да отговори на няколко негови въпроса. Искат да поговорят и с домашната ѝ помощница. Хандан тръгва да доведе прислужницата. Неслихан, едва движейки краката си, се приближава до Атила и му съобщава уморено, че Бату не е открит никъде. Неслихан казва на приятеля си, че Хандан се държи много странно. Тя сравнява изчезването на Бату със смъртта на Пойраз. Неслихан ѝ напомня, че мечтата на Хандан е да я види да страда. Айшил притичва при Неслихан и ѝ казва, че Нехир се страхува и госпожа Шахика не може да я успокои. Атила моли Неслихан да отиде при дъщеря си, като обещава, че ще претърсят всичко щателно.
