Дамла излиза от болницата и се опитва да извика такси, но безуспешно. Към Дамла се приближава младежът, който я спаси на покрива:
– Слязохте ли от покрива? Радвам се.
– Слязох, за да те направя щастлив.
– Хубаво. Виждам, че си се успокоила. Знаеш ли, тук е доста трудно да си намериш такси. Нека те закарам.
– Няма нужда.
– Сигурна ли си?
Дамла се оглежда и като не вижда таксита, се съгласява да се качи в колата на непознатия.
Когато наближават къщата на Мурату, Дамла забелязва полицейска кола в двора и моли непознатия да я откара, без да влиза в двора.
Дамла влиза в двора. Неджати излиза от къщата за гости и напада племенницата си с упреци:
– Къде си била цяла нощ? Решила си да убиеш детето си ли? Отговори ми, иначе няма да отговарям за себе си.
– Нищо не съм направила, така че ме остави на мира. – Дамла отива в къщата за гости.
– Тогава защо не вдигна телефона. – След това влизат Неджати и Сюнгул. – Цяла нощ ти звъняхме.
– Бях в болницата.
– В коя болница? Или ти…
– Загубих го. – Дамла сяда уморено на дивана. – Изгубих бебето.
Неджати се оплаква, че вече всичко е свършило. Сега отново ще бъдат бедни и ще трябва отново да просят. Дамла казва, че още никой не знае, че е изгубила бебето, затова ще го крият от всички, докато не получат пари. Дамла си спомня, че вчера Балкан е дошъл да я види в болницата и той може да каже на Мурат, че е загубила бебето.
