Действието продължава от предния епизод. След като Яман си тръгва Зия изпада в нервна криза, като постно повтаря, че Яман си е тръгнал. При него идват Сехер и Юсуф.
-Сехер, Яман си тръгна! – казва притеснен Зия.
-Не се притеснявай, чичо Зия, той ще се върне! Той отиде само в командировка – обяснява Юсуф.
Сехер отпраща Юсуф и остава насаме със Зия. Той ѝ признава, че когато Яман си тръгва на него винаги му става зле, и не може да се контролира, това се случва с него още от дете. Зия разказва, че като бил дете видял как децата от махала тормозили гълъб и той ги помолил да не го закачат, но децата му се присмивали и го затворили в кафеза, в който бил затворен гълъба. Той прекарал нощта в кафеза, било го много страх и викал Яман на помощ, но в един момент си спомнил баща си, проснат на пода с въже на гушата. Той поискал да направи същото, за да спре да се страхува. В момента, в който сложил въжето на гушата си, дошъл Яман и го спасил.
-Всеки път, когато Яман си тръгва, аз се чувствам все едно съм затворен в клетка – признава Зия. -Знаеш ли Сехер, тогава Яман ми обеща, че това повече няма да се повтори и винаги ще ме закриля! Той удържа на думата си, Яман винаги ме защитава! За да не вляза в затвора, той ти каза, че той го е направил, за да ме защити. Яман ме защити, но разстрой теб! Сехер, не се ядосвай на Яман! В главата ми всичко се обърка… Аз си помислих, че това съм причинил аз на сестра ти и казах на Яман, а той ти каза, че той го е направил, за да ме защити, защото знае, че аз там няма да издържа и ще умра там! Той винаги ме пази, защото сме братя, а братята винаги се защитават един-друг!
Сехер плачейки се съгласява и казва, че братята и сестрите винаги се защитават едни-други, но ако Яман го е защитил, то тя не е могла да защити сестра си. Тя прегръща Зия, а той я моли да не се ядосва на Яман, като отново повтаря, че Яман го е направил заради него, за да го спаси.
