Неслихан е закарана в болницата.
Дамла си пише съобщения със Сарп. Неджати се оплаква, че Дамла заради глупостта си е профукала парите на Хандан. Дамла упреква леля си и чичо си, че мислят само за пари. Сюнгюл упреква Дамла, че е неблагодарна, като ѝ напомня, че те са тези, които са я отгледали и никога не са ѝ благодарили дори. Дамла се съгласява:
– Отгледани. Имало е такова нещо. Хранена, хранена и измъчвана за това.
Сарп пише съобщение на Дамла, в което ѝ съобщава, че е пред дома ѝ.
Медицинската сестра излиза при Атила и ѝ казва, че няма за какво да се притеснява. Куршумът е попаднал в ръката ѝ и е излязъл. Животът на Неслихан не е в опасност. В този момент Мурат пристига в болницата. Медицинската сестра му разрешава да посети пациентката. Мурат и Атила се втурват в отделението. Атила сяда на ръба на леглото на Неслихан и я пита дали е добре. Мурат изисква от Атила да се отдалечи от Неслихан. Атила не разбира как Мурат се осмелява да бъде тук, след като Неслихан можеше да умре заради него. Мурат обвинява Атила за всичко, като отбелязва, че той е този, който е донесъл пистолета, за да се срещне с него. Неслихан моли Мурат да се успокои, като го уверява, че няма да повдигне обвинение срещу него. Мурат свива рамене:
– От какво да се страхувам? Пистолетът е негов, ти си простреляна с неговия пистолет. Той сам е извадил пистолета. Аз се защитавах. Почти не умрях.
Атила е възмутен от лъжите на Мурат, напомняйки му, че сам е измъкнал пистолета изпод якето му. Мурат уверява Неслихан, че комисарят лъже, за да се защити. Мурат я уверява, че само се е защитавал. Неслихан напомня, че и тя е била там и е видяла всичко с очите си, и моли Мурат да напусне стаята, като се оплаква, че няма търпение да дойде денят, в който ще се отърве от него.
