Сомер чака Тюркан да се прибере пред вратата ѝ в продължение на часове. Когато Тюркан се прибра, Сомер я посрещна на вратата. Тюркан влиза в къщата, без да каже нищо, без да говори със Сомер. Сомер не се отказва и продължава да чака.
Тюркан не издържа и отваря вратата като пита Сомер, дали е гладен. Когато влязъл вътре, Сомер се разстроил, защото вижда, че на масата има само маслини, сирене и хляб.
-Аз ти попречих да работиш, нали?
-Ти ми пречиш да работя, да живея! Държиш се като непослушно дете! Ти ме засрами пред човека и себе си изложи. А, струваше ли си това? И договорът ти беше съсипан и мен лиши от работа!
-Виж, аз всеки път ти говоря, че не е нужно да работиш. Не ми позволяваш да се грижа за теб и да плащам за нуждите ти. Аз ще се грижа за теб и за детето ни. Ти не се нуждаеш от никого!
Тюркан му казва, че не иска всеки път да ѝ говори, че се грижи за нея. Защото тя не е нито Мине, нито бедно момиче, за което трябва да се грижи. Тя иска да работи и да изкарва пари за хляба си. Тя иска да е майка, с която детето ѝ ще се гордее и го моли да нея лишава от това.
Сомер признава на Тюркян, че му е много лошо, че много съжалява и не знае какво да прави без нея. Той не знае какво да направи, че тя да му прости. Тюркян го моли нищо повече да не прави за нея.
-Тюркян, аз не мога да живея с това чувство на вина, аз искам да знам, че ти си ми простила!
-Искаш да ти простя ли? Не трябва ли да си свободен от всичките си чувства към някого, за да му простиш? Как можеш да простиш на някого, без да се отървеш от любовта и омразата, които се превръщат в гняв? Как можеш да спреш и да помислиш, да се успокоиш и да се дистанцираш? Някой ден ще ти простя, Сомър. Но този ден не е днес… Защото все още те обичам. Ето защо не мога да се отърва от гнева си към теб!
-Не ми прощавай! – отвръща Сомер. -Аз съм съгласен да ме мразиш! Не ми прощавай!
Сомер изтрива сълзата на Тюркян, която се стича по бузата и си тръгва.
