Мерием показва на дъщеря си как се играе на любимата ѝ игра от детството ѝ, но телефона на Мерием звъни и тя се отдалечава да говори. В същото време при Нефес се търгува топка и тя я връща на момичето, което се приближава да я види.
Нефес вижда Кенан, който преди това срещна в парка. Тя му се усмихва, а той я пита, дали все още е невидима. Нефес му отговаря, че не се страхува от него.
Кенан я пита, от кой се страхува тогава и защо си играе сама. Нефес му отговаря, че не си играе сама и е с майка си.
В този момент Кенан чува до болка познатия му глас на Мерием, която вика Нефес.
Мерием е изненадана да види Керем точно с дъщеря си.
Действието се връща назад. Преди да замине в казармата Кенан казва на Мерием, че е измислил име за дъщеря им, тя ще се казва Нефес.
Действието се връща в сегашно време. Кенан поглежда към дъщерята на Мерием, а след това към Мерием.
-Нефес?! – казва Кенан и поглежда Мерием.
-Батко Кенан, това е майка ми – казва Нефес.
Кенан не казва нищо и си тръгва. Нефес пита майка си, какво е станало, че батко ѝ Кенан си е тръгнал. Мерием пита дъщеря си какво са си говорили с батко ѝ Кенан и я моли да не си говори повече с този батко.
-Защо? – пита Нефес.
-Така трябва! – отвръща Мерием. -Моля те, заради мен!
