Действието продължава от предния епизод. Сомер взема Дьонюш с кола и незабавно я отвежда при Тюркан.
Тюркан радостна прегръща сестра си. Сомер казва, че ще почака отвънка. Тюркян му казва, че не може така и го кани да влезе. Сомер казва, че ще отиде в детската стая, за да може те да поговорят на спокойствие.
Дьонюш попита Тюркан: -Ти знаеше всичко от самото начало, нали?
-Аз знам само едно. Мъничкото момиче, което се роди е моя сестра и останалото не ме интересува! – отговаря Тюркян. -Може да се сърдиш. Сигурно в момента в главата ти има хиляди въпроси. Аз знам и ти си прав. Но не забравяй, че ние сме три сестри и аз съм една от тях. Много те обичаме! Ти си част от сърцето на баща ни.
Дьонюш казва, че е искала да поговори с тях, но в тази къща е пораснала с такава любов, че не знае, дали има право на това. А, от другата страна се чувства така, все едно са постъпили несправедливо с нея.
Тюркян моли Дьонюш да не вини родителите им. Дьонюш признава на сестра си, че много се е разстроила, че роднините на майка ѝ са я оставили.
-Иска ми се да не си разбрала така, иска ми се да не се е случвало – казва Тюркян като прегръща сестра си. -И мама, и татко много те защитаваха, не искаха да знаеш, и с право. Ти си нашата емоционална писателка Дьонюш! Дерия те е наранила малко. Но тя не знае какво прави в момента. Тя се носи по течението на собствения си живот. Сигурна съм, че ще съжалява, когато разбере колко много те е наранила. Тя е нещо повече от твоя сестра, тя е и най-добрата ти приятелка. Ще преминем през това заедно. Бурята в теб ще се успокои, ще намериш отговори на въпросите си. Трябва да се съвземеш! Успокой се, ще ти разкажа всичко, което знам, когато се почувстваш готова. Аз съм до теб!
Дьонюш се обвинява, че е била товар за тях. Тюркян я моли да не се обвинява, защото тя е най-хубавото, което им е подарил живота. Двете сестри плачейки се прегръщат.
Тюркян подарява на Дьонюш писалката, която Картал ѝ подари, а Дьонюш е мечтаела за нея.
Тюркян предлага на Дьонюш да остане при нея, но тя не иска, защото не иска да оставя майка си сама. Сомер казва на Тюркян, че ще закара Дьонюш, а след това ще отиде в компанията. Тюркян го наблюдава и си спомня разговора с Мине, която ѝ каза, че Сомер не е спал с нея. „Ех, ако можех да ти повярвам!“, мисли си Тюркян.
„Ех, ако бях те забрал от тук още първия ден и те бях завел далеко-далеко от тук!“, мисли си Сомер докато гледа към Тюркян.
Дьонюш моли Сомер за помощ, да ѝ помогне да намери информация за майка ѝ, за нейните близки. Сомер не иска да се бърка в тази работа, но накрая се съгласява да ѝ помогне.
