Мерием се връща у дома с Нефес, където е шокирана да види, че баща ѝ се е върнал от затвора.
-Какво ме гледаш все едно си видяла призрак? – пита баща ѝ. -Така ли посрещаш баща си, веднага се зарадвай! – нарежда той. -Затворът свърши… – хили се баща ѝ.
Нефес уплашена се сгушва в майка си.
-Майка ти ми разказа. Излязла си от клетката, твоят е хвърлил топа – казва баща ѝ като се хили доволно.-Честито и на теб и ти доста страда! Това ли е детето? Ела, момиче при дядо?
-Татко?!
Мерием казва на дъщеря си да не се страхува и като я взема на ръце излиза от стаята.
Рашид , така се казва бащата на Мерием, започва да крещи след тях да се върнат, а Асие го моли да не вика, защото детето се е уплашило.
-Нека бягат, да видим! Аз тепърва започвам! – заканва се Рашид.
Мерием се страхува за себе си и Нефес.
Рашид вика дъщеря си и я пита, къде са парите на мъжа ѝ. Мерием му отговаря, че Енгин е фалирал и нищо не ѝ е оставил.
Рашид не вярва на дъщеря си.
-Няма пари! Иначе щях ли да се върна! Щях да прибера и мама! – заявява Мерием. -Всичко отиде за погасяване на дълговете му!
Рашид се ядосва, че Мерием не е скътала някоя пара от богатството на мъжа си и отново се е върнала бедна в неговата къща. Мерием казва, че ще си намери работа.
-Да ще работиш! Стига вече си лежала! Ще работиш 7 дни в седмицата, за да носиш пари в този дом, няма аз да те издържам! – заявява Рашид и ядосан излиза от къщата.
