Междувременно съдът дава на Сомер попечителството над Кираз. Мине е много недоволна от това и казва на Сомер да помисли реално, защото той не може да се грижи за Кираз, тъй като по-цял ден е на работа. Сомер отговаря на Мине да не се притеснява за това, защото е наел бавачка за Кираз.
В същото време Рючхан разбира от Селчук, че Сомер е получил попечителството на дъщеря си и доволна казва за това на Йозер. Двамата са много щастливи от това.
-Значи в края на седмицата ще направим двоен празник! – казва Йозер и пояснява. -Нали искаше да направиш малко парти по случай бебето на Тюркян. Рючхан му отговаря, че е размислила и няма да прави нищо.
-Рючхан, не прави това! Каква е разликата, дали ще бъде момиче или момче? – пита Йозер, а Тюркян, която носи документи на Рючхан чува разговора им. –Ти си отменила празненството, защото няма да бъде момче, нали?
Тюркян влиза при тях.
-Г-жо Рючхан, и мен ме интересува отговора на този въпрос? – казва Тюркян.
Рючхан, която все още е разстроена, че полът на бебето на Тюркан не е момче, признава, че е много разочарован и казва:
-Много исках да имам внук и вярвах в това. Ако в нашето семейство щеше да дойде малък Корман, нямаше да направим обикновено тържество. Щях да направя сватба за четиридесет дни и четиридесет нощи. Чувствам се много разочарован. Тюркан, знам, че това е нещо, за което не можеш да помогнеш. Кой ще наследи нашето име, нашата репутация, нашия трон? Затова имах голяма мечта, бях ентусиазирана. Не те обвинявам, не искам да те обидя!
-Но, вие казахте такива неща и аз си мисля, че вие не обичате дъщеря ми! – казва Тюркян разстроена и напуска кабинета на Рючхан.
