Действието прескача на сутринта. Яман се събужда и вдъхва от аромата на Сехер, която го е прегърнала и спи на гърдите му.
-Добро утро! – усмихва се влюбено Сехер на Яман.
-Добро утро! Успя ли добре да се наспиш? – пита Яман, а Сехер скача като опарена. -Боже, колко много съм спала!
-Аз също! – отвръща Яман. -Значи сме имали нужда от сън!
Сехер препълнена от емоции и едновременно от срам скача от леглото и отива до прозореца, като казва, че снощи и е било студено, а сега топло.
Сехер тръгва да види какво прави леля Гюлер.
-Почакай за минута! – спира я Яман.
Леля Гюлер се провиква, че закуската е готова, а след това някой трябва да отиде да купи хляб. Сехер казва на Яман, че тя ще отиде, а той предлага да отидат заедно, за да напазаруват всичко, което липсва.
