Действието се връща в къщата на леля Гюлер, където Сехер помага на лелята на Яман в кухнята. Леля Гюлер казва на Сехер, че е уверена, че Яман много я обича, а по очите ѝ е видяла, че и тя много го обича. Гюлер я пита, дали е така.
Срамувайки се Сехер не може да отговори, но се приближава до прозореца, за да си поеме въздух, тъй като емоциите ѝ я завладяват. Тя губи контрол и казва на глас, това което мисли:
-Аз дори тогава, когато го мразех, го обичах! Никога досега не съм изпитвала такива емоции, защото никога досега не съм обичала! Това изказване на Сехер е чуто не само от Гюлер, но и от Яман.
Яман е много щастлив и от този момент нататък се опитва да се сближи още повече с нея.
