Той я хваща за ръка и я води в гората, където започва да търси съкровището си. Това е кутия, която Яман е заровил, когато е бил на девет години. Всъщност Яман не иска да изкопае тази кутия, а мястото, където е заровил детството си. Сега той иска да я отвори заедно с любимата си жена.
-През всичките години, тук ли си го криел? – пита Сехер.
-Да, аз бях принуден да го скрия, защото нямах време да си играя с него. След първите битки, които водех, за да защитя семейството си, аз дойдох и го зарових тук. Аз не исках да изровя тази кутия, а детството си, което зарових тук! – признава Яман. -Но, аз те доведох тук, за да ти дам най-ценното нещо в живота си.
В кутията има магнит и като дете това нещо е било нещо специално за Яман. Той като дете гледал с възхищение как две парчета желязо толкова силно искали да се съберат отново и отново и това му направило голямо впечатление.
Яман вярва, че колкото и често да се разделят със Сехер, те винаги ще бъдат заедно. Подобно на този магнит, те ще бъдат привлечени един към друг с невероятна сила. В края на краищата те са части от едно и също цяло. Дори нещо да застане между тях или да се опитат да се разделят, те веднага ще бъдат привлечени един към друг. Така ще бъде напук на всичко, а дали Сехер и Яман го искат, или не, е без значение.
Яман е много благодарен на Сехер за това, че влязла в живота му. Благодарение на нея Яман е открил смисъла на живота и сега вижда всичко по съвсем различен начин. Яман обещава на любимата си, че ще я обича до края на живота си.
Сехер трогната от признанието на Яман се хвърля в прегръдката му. Яман казва на Сехер, че иска да ѝ подари това съкровище. Сехер му обещава да пази да края на живота тяхното съкровище.
