Действието се пренася в конака на Карадаа. Дефне се връща в стаята при майка си, брат си, леля си Нефисе и Йомер, като им казва, че за малко е щяла да заспи с Али, докато му е чела приказка. Тя допълва, че много ѝ е липсвало да чете приказки на брат си. Керем казва на сестра си, че преди постоянно е повтаряла, че мрази да чете приказки на брат им, а сега ѝ било липсвало.
-Преди всички бяхме заедно, затова сега ми липсвате. Преди и ти ми беше много противен Керем, но сега много си те обичам!
-Стига бе! – не може да повярва Керем.
Йомер подканя Дефне да си ходят. Йомер си взема довиждане с всички, но Дефне не. Отвънка Йомер прави забележка, че не си е казала довиждане с майка си. За да не разстрои Йомер, Дефне не му казва истината, че баба му Зюмрют я е изгонила, а му казва, че иска да остане при майка си и брат си Али за няколко дни.
-Добре, Дефне, а и баба много те тормози заради чичо, много те обижда, аз виждам! Остани малко при близките си, ще ти се отрази добре! – казва Йомер. Мелек, която е на стълбите чува разговора им.
-Много ти благодаря, че ме разбираш! – отвръща Дефне. Двамата се прегръщат като си казват колко много се обичат и Йомер си тръгва.
Дефне влиза в стаята си, а Мелек идва при нея и я пита, защо не се е прибрала с Йомер. Дефне припомня на майка си, че ѝ е казала, че остане малко при тях. Мелек ѝ отговаря, че не е мислила, че ще остане за вечерта. Тя пита дъщеря си, дали между нея и Йомер няма някакви проблеми. Дефне я уверява, че между тях всичко е наред. Мелек пита Дефне, да не би Зюмрют да ѝ е казала нещо. Дефне обяснява, че е дошла, за да се позанимава с Али, а и утре тя започва новота лечение, затова иска да е до нея и да я подкрепи.
