Тюркян приема Сомер в кабинета си и му казва да казва, каквото има да казва, защото тя няма време. Тюркян бързо сваля от пръста си годежния пръстен без да я види Сомер, който ѝ подари Картал.
Сомер казва на Тюркян, че е дошъл защото иска да се види с дъщеря си, да поправи грешките от миналото, които е допуснал спрямо нея и иска да го направи с нейно съгласие.
Тюркян припомня на Сомер какво са преживели и му казва, че втори път няма да допусне тази грешка. Разбираме, че Тюркян се е заклела, че Дефне никога няма да нарече Сомер татко, защото ги е изоставил.
-Върви си, Сомер и се държи по-далече от Дефне! Ти нищо не можеш да направиш, за да получиш попечителство над нея!
-В Дефне е вложена голяма любов, Тюркян. Дефне е плод на нашата любов!
-Любовта приключи, Сомер! Тази любов отдавна умря!
-Така ли? – пита Сомер и поглежда Тюркян в очите. -Но, какво виждам в очите ти, Тюркян?
Тюркян смутена отмества погледа си, а Сомер си тръгва.
