Садък носи на Дьонюш писмото за изпита ѝ, а тя го къса и му заявява:
-Дай обичта си на децата си! Моят изпит е друг!
След това отива и по телефона си поръчва билет до Ескишехир пред Несрин, Садък, Незехат и Фатих.
Несрин пита какво става. Дьонюш казва, че тази вечер няма влак затова заминава утре.
Решена да намери истинското си семейство, Дьонюш казва на Несрин и Садък, че иска да си тръгне от тях. Несрин започва да плаче горчиво, за да не загуби дъщеря си, която е отгледала и възпитала. Виждайки как Несрин плаче, Дьонюш не може да овладее сълзите си.
-Трябва да замина, за да мога да дишам! – заявява Дьонюш.
-Не, никъде няма да заминеш, защото аз съм твоя майка, а ти мое дете! – отвръща Несрин. -Дьонюш, ти си ми поверена от Фериде, аз ѝ обещах! Ти си моя дъщеря!
Мине, която е в депресия след загубата на попечителството над Кираз, прави план да се събере с дъщеря си.
-Майко, за първи път ви моля за нещо! Ще отвлечем Кираз! – говори Мине по телефона
Несрин, която не иска да оставя въпросителна в съзнанието на Дьонюш, говори с дъщеря си за последен път и ѝ разказва защо с баща ѝ са скрили истината от нея.
-Дьонюш, моля те не ме забравяй, докато съм жива ще чакам да се върнеш! – заявява Несрин.
-Прости ми, мамо! – отвръща Дьонюш като прегръща майка си.
Несрин ѝ подава две златни гривни като ѝ казва, че ги е пазила за университета ѝ и я моли да ги вземе. Дьонюш отговаря, че не може да ги приеме.
-Каквото има за сестрите ти, има го и за теб! – заявява Несрин. -Тези са за теб, моля те не го отказвай!
Малко по-късно виждайки Дьонюш с куфар в ръка, Садък застава пред вратата и се опитва да попречи на Дьонюш. Садък каза на Дьонюш:
-Недей, недей да заминаваш, Дьонюш. Ти наша дъщеря! Не напускай семейството си! Несрин каза на Садък:
-Пусни я, Садък!
Несрин отключи вратата на Дьонюш със собствените си ръце. Садък и Несрин изпращат Дьонюш със сълзи на очи.
