Действието прескача. Яман и Али изпращат тялото на Ариф в моргата. След малко Али получава вещите на Ариф и отива при Яман. Пръстенът на Ариф пада, Яман се навежда да го вземе, а Али тъжен казва, че само това е останало от него.
Двамата със сълзи на очи разбират, че Ариф се е обадил на двамата и им е казал да дойдат при него възможно най-скоро.
-Последната му дума беше „Вие“ – припомня Яман.
-Това което искаше да ни каже, може никога да не разберем! – казва Али. -Какво е преживял…, какво е станало…, че го намерихме в това състояние?
-Той винаги носеше лекарствата у себе си – отвръща Яман.
Излиза патолога и им казва, че Ариф е починал от инфаркта, който е получил. Али се обвинява, че е закъснял, че ако е дошъл няколко минути по-рано е можело сега татко Ариф да е жив. Яман се доближава до Али и го потупва по рамото и му казва, че последният път, когато е бил при него, той му е казал: „Ти не можеше да спасиш листото, което вятъра е духнало! Ти не можеш да попречиш на това, което ти е писано и не може да промениш съдбата!“
Яман и Али се примиряват с факта, че никога няма да могат да го научат това, което е искал да им каже татко Ариф, и се заклеват да се погрижат за всичко, което той е оставил след себе си.
