В този момент пристига Сеит Али, който не разбира, защо Мелек плаче. Мелек прегръща баща си и се обвинява, че тя е причината, че е съсипала дома им и ще загубят спокойствието си.
-Какво става? – пита Сеит Али.
-Онзи взели дома ни, татко? – пита плачейки Мелек.
-Ах, приятел, защо го направи? Защо си действал сам, щяхме да намерим решение! – ядосва се Джумали.
-Скъпа, няма такова нещо, нищо не съм му дал – казва Сеит Али и кара всички да седнат на близалката маса.
Джумали пита Сеит Али, дали Алпай е поискал конака, за да оттегли жалбата си срещу Халил. Сеит Али признава, че е истина, дори сутринта са отишли в нотариата.
Действието се връща назад в нотариата. Нотариусът моли Сеит Али и Алпай да подпишат документите. Но, тъкмо Алпай да ги подпише се появява Кенан.
-Алпай, какво става? – пита го Кенан. Алпай е много изненадан, че вижда Кенан.
-Хайде да приключим това, защото имам работа – казва Сеит Али.
Кенан казва на Сеит Али, че Алпай също има много работа и той иска да приключат това, след като всички са се посмели. Кенан подканя Алпай да върви с него. Алпай оставя всичко и тръгва с Кенан.
-Какво става? Какво правите? – пита Сеит Али.
-Няма да има продажба, господине! – отговаря Кенан. -Хайде да излезем, за да не задържаме служителите! Спокойно си останете в конака, отменям договорката! Край! Ние с Алпай ще си гледаме работата! Кенан се отдалечава с Алпай!
Действието се връща в настоящето.
-Какво, не е взел конака ни? – не може да повярва Мелек.
-Не дъще! – отвръща Сеит Али. -Кенан дойде, каза, че всичко е уредено, да съм спокоен! Каза, че това няма да се случи, а Алпай нищо не каза. Не знам какво има между тях, какви сметки уреждат.
-Как така и аз нищо не разбрах! – казва Джумали.
За да повярват, че не е прехвърлил конака на Алпай Сеит Али вади нотариалния акт и го показва.
Мелек се обажда на леля си, за да я успокой, че конакът си остава техен.
Нефизе предлага довечера всички да се съберат и повеселят.
