Картал и Тюркян пристигат в компанията. Те си говорят за дрехите за сватбата, които пробваха за последно преди сватбата. Фиген се втурва към тях и ги предупреждава, че г-н Сомер е пристигнал и чака г-жа Тюркян в стаята ѝ.
-Пак ли? – дразни се Картал. Той тръгва към стаята на Тюркян, но тя го моли да се успокой и да остави на нея, като предполага, че Сомер иска сигурно да говорят за Дефне и тя бързо ще го отпрати.
Тюркян скришом от Картал премества годежния си пръстен и влиза в стаята си, където я чака Сомер.
-Не може да идваш тук, когато ти хрумне! – казва ядосана Тюркян.
-Знам, но е важно! Наложи се!
-Нищо, което е важно за теб, не ме интересува, Сомер!
-Тук съм заради Дьонюш!
-Заради Дьонюш ли?
-Ами… – Сомер не знае как да съобщи лошата новина и става от креслото, в което седеше и се изправя срещу Тюркян. -Няма лесен как да ти го кажа, затова ще карам направо…
-Какво има? Какво е станало?
-Дьонюш е болна, Тюркян!
-Моля?! Болна ли? Какво и е?
Сомер отговаря, че баба ѝ се е обадила на майка му, за да я заведе на лекар. Вчера майка му цял ден е била с Дьонюш, където са ѝ направили изследвания и различни тестове и резултатите…, че Дьонюш има болестта на майка си.
