Тюркян се връща с Дефне у дома. От една страна, Тюркан се опитва да разбере откъде Дефне познава Сомер, а от друга, се облича и подготвя за сватбата си с Картал.
Айла идва при нея и ѝ казва, че тя няма право да ѝ дава съвети, но вижда, че тя е много разстроена, дори не знае защо, но мисли, че е прибързала с решението да се омъжи.
Тюркян казва на Айла, че на Дефне е необходим баща. Айла ѝ отговаря, че бащата на Дефне не е умрял. Тюркян отвръща, че има доверие на Картал, че няма да остави Дефне.
-Добре, а ти? Няма ли да си изоставена, Тюркян? – пита Айла.
-Аз много години живея така, Айла! Пустота, която Сомер остави в душата ми, никога няма да си отиде! Казвайки си, че всичко е свършило, аз сама се опитвах да се утеша! Нищо не е свършило! Човек не може да забрави, аз не мога да забравя! – плаче Тюркян. -Толкова е трудно да започнеш нов живот и да оставиш всичко в миналото?!
-Не се омъжвай тогава!!! – казва Айла. Тюркян не отивай там! Да, г-н Картал не е лош човек, но… сърцето ти принадлежи на г-н Сомер!
-Да приключим темата! – предлага Тюркян като се опитва да избърше сълзите си, които не спират.
-Но, това е истина, ти няма да можеш да заглушиш сърцето си! То най-добре знае, кое е добре за теб! Виж, дори г-жа Рючхан е приготвила масата си за вас. Може би това ще е ново начало за вас… Върви там, Тюркан…
Действието се пренася в сватбената зала, където Картал ходейки напред-назад чака Тюркян.
