Действието продължава от предния епизод. Зия е ядосан на Яман, че е изгонил майка им, която се е върнала след толкова години.
-Аз направих това което трябва! Тя няма място в живота ни! – отсича Яман.
-Яман, Яман, чуй ме! Аз много години я чаках, Яман! Знаех, че тя ще се върне. Сега тя дойде, но… ти я изгони.
-Ти май си забравил, но аз ще ти припомня! – казва Яман. -Тази жена ни остави и си замина, батко! Без да ѝ мигне окото тя съсипа семейството ни и след това си тръгна!
-Добре, но… може тя да съжалява, Яман! Може да ѝ липсваме… Яман виж, всички си отидоха… Татко, Мама, Ялчин и Кевсер… Икбал… Всички си отидоха! Но, мама се върна! Аз знам, че тя се е върнала заради нас, Яман!
-Ще се върне от там, откъдето е дошла! – крещи гневен Яман. Притеснена Сехер хваща Яман за ръката. Яман продължава. -Без да се обърне тя ни остави! Татко заради нея се обеси! Забрави ли това? Забрави ли, как умря баща ни?! Забрави ли, как до студеното му тяло, ние трите деца съдехме и не знаехме какво да правим? Ти забравил ли си това? Всичко това се случи, защото тя си тръгна! Не помниш ли това? Отговори ми?!
-Не съм забравил, Яман!
-Не го забравяй! Защото в деня, в който татко почина, тя също умря за нас! Ти отново ли искаш да унищожи семейството ни? Мислиш ли, че ще разреша? Не, няма!
Сехер моли Яман да се успокой. Яман се качва в колата си. Сехер моли Зия да се успокой и го придружава до колата.
