Дефне пита баща си какви са неговите цели и какво сега иска от тях. Алпай отговаря, че всички иска да научат истината.
-Татко, дойдох тук, омъжих се и създадох семейство, защо съсипваш живота ми? – пита ядосана Дефне. -Злините, които причини не ти ли стигат? Излъга толкова много хора, татко?!
-Казвам истината! – крещи Алпай.
-Каква истина? Майка Вилдан е най-добрият и честен човек, който познавам, но ти какво разбираш от тези качества? Татко, кога ще сложиш край, кога ще спреш да ни вредиш?
Алпай ѝ отговаря да не се тревожи, защото скоро заминава и е дошъл да се сбогува с нея, но яко свекърва ѝ не е била прекалила, той е нямал да си отвори устата. Алпай казва на Дефне, че Кенен иска да го отпрати от тук, заради любовта, която изпитва към Вилдан.
Дефне бясна му казва да престане да вини другите, че тя не очаква той да се засрами, но тя не може да понесе, че е дъщеря на човек като него!
-Мразиш ме, нали Дефне?
-Не, не те мразя! Намирам се в пропастта между бащата, за който винаги съм си мечтала и човекът, който винаги ме съсипва! Но, аз пораснах, татко! Престани вече!
Алпай казва на Дефне, че тя е много специална за него и така ще си остане завинаги, че преди да замине е преварил апартамента си на тях, а след тона се е сбогувал с Керем и Али, опитал се е да направи всичко за тяхното щастие и спокойствие.
-Татко, ако наистина мислиш за нашето спокойствие, стой далече от нас! – казва Дефне и тръгва да се прибира в конака.
-Това ли е, последната ти дума?
Дефне се връща и ядосана казва на баща си:
-Умолявам те, не ме наранявай повече!-, а след това влиза в конака.
