В същото време Рючхан отива в компанията на Картал, за да говори с него за Тюркян.
Рючхан му казва, че знае, че го обича като син, че той винаги е бил до тях, когато са арестували Сомер в Гърция, а след това когато Мине е запалила къщата си. Картал отговаря, че тогава Сомер му е бил приятел и съдружник. Рючхан отвръща, че вече не са съдружници, но мисли, че са останали приятели и добавя:
-Вчера организирах вечеря в чест на Дьонюш и казах на Тюркян да те покани.
Картал ѝ отговаря, че Тюркян не му е казала. Рючхан предполага, че покрай болестта на Дьонюш Тюркян не е на себе си и сигурно е забравила, но следващият път Рючхан обещава да го покани лично и добавя:
-Вчера трябваше да ги видиш?
-Кой? – пита Картал.
-Сомер и Тюркян! Срещнаха отново след толкова години…
-Е, стана ли нещо?
-Ти си техен приятел и най-добре знаеш през какво минаха, и какво преживяха. Нашите думи не ги трогнаха, но теб може и да послушат. Тюркян ти има голямо доверие. Поговори и с двамата, много те моля, защото те все още много се обичат! Влюбени са, а и имат дете! Ако допуснат други хора в живота си ще бъде жалко и за всички страни! – Картал е на границата да не побеснее от ревност. -Тюркян и Сомер си принадлежат! Иман нужда само от малко побутване! Затова дойдох при теб, подай им ръка!
-Г-жо и двамата да забравим, че сте поискали подобно нещо от мен!
-Не разбирам?!
Картал показва брачната си халка на Рючхан и пита:
-Виждате ли това?
-Да! На покойната ти съпруга е! Нали така? Възхищавам се на верността ти! – отговаря Рючхан.
В този момент Картал си спомня молбата на Тюркян да не казват за сега, че са се оженили, защото я е страх Сомер да не ѝ вземе Дефне.
-Г-жо, бракът изисква огромна отговорност! Да се подпишеш и да кажеш да не е всичко! Бракът иска усилия и доверие, а Сомер не изпълнява тези условия, затова моля ви не ме забърквайте в това!
Рючхан казва, че в началото Сомер е направил някой грешки, но човек се поучава от грешките си, дават му опит и го привързва повече към семейството му, затова очаква малко подкрепа от него.
