В същото време Мерием заедно с Кенан е в полицейския участък, за да даде показания срещу Калели. Кенан подканя Мерием да разкаже всичко както си е било без да се притеснява.
Мерием започва като казва, че в началото погледът на Калели е искал да ѝ каже нещо лошо, но тя си е помислила, че се заблуждава, но мъжът не спрял, и започнал да я притеснява с думите си, говорел преди всичко с намеци. Мерием добавя със сълзи на очи, че Калели е щял да я обвини, че тя е търсила някаква близост и е щял да омърси честта ѝ. Мерием се е опитал да му покаже, че я притеснява, но той не ѝ е обърнал никакво внимание, а Мерием се е престорила, че не вижда и е продължила да си върши работата, а след това Калели я е поканил на вечеря, но тя не приела, а като дошъл в офиса бил като полудял и тогава Мерием усетила какво ще стане и добавя: -Тръгна към мен, а после всички щяха да му повярват! Не става ли винаги така?
-По дяволите! – ударя Кенан по бюрото. -Такива хора нямат право да дишат, Исмаил!
Комисарят пита Мерием, след като мъжът я е притеснявал от самото начало, защо е останала да работи там.
-Има малка дъщеричка и болна майка, трябва да работя и изкарвам пари! Когато се бориш, за да оцелееш, не знаеш до къде може да стигне човекът срещу теб! И аз не прецених, затова и не си тръгнах! Бях принудена!
