В същото време в къщата на Али. Семра все още си мисли, че Али и Дуйгу са нейните сестра и зет. Тя им казва, че винаги иска да ги вижда така щастливи заедно. Султан е потресена, но не може да направи нищо. Султан и Семра отиват да направят чай.
Останали сами Дуйгу се извинява на Али, че го подлага на това, но няма какво да направи, защото майка ѝ е болна. Али ѝ казва, че няма защо да се извинява и ядосва, важно е майка ѝ да бъде добре, другото няма значение.
-Аз толкова много се разстройвам за нейното състояние, но нищо не мога да направя! – обяснява Дуйгу.-Постоянно съм изненадана от нейните състояния, още не съм мигнала с очи, а тя се е върнала с 10 години назад във времето, а след това с 3…
-Някой неща не можем да контролираме, но не се притеснявай, ти не си сама! – отвръща Али. -Когато имаш нужда от помощ аз винаги ще бъда до теб.
В този момент в стаята влиза Семра носейки чай, а леля Султан я следва. Изведнъж Семра променя изражението си.
-Защо така застина г-жо Семра? – пита леля Султан.
-Дуйгу, защо си е облякла така? – пита Семра.-Тези цветя… Нещо празнуваме ли?
-Мамо, аз исках малко да променя обстановката не ти ли харесва? – пита Дуйгу.
-Но, тези цветя какво правят тук? – пита Семра.
Дуйгу ѝ отговаря, че тя е купила цветята. Семра ѝ се кара никога повече да не прави това…
